ДепартаментДизайн

Steppenwolf Gallery, бул. „Васил Левски“ 150, ет. 6

Организатор:
департамент „Дизайн“

Ръководители на проекта:
гл. ас. д-р Биляна Калоянова,
проф. д-р Борис Сергинов,
гл. ас. д-р Иво Попов,
ас. д-р Руслан Лозев.

Младите дизайнери от специалност „Интериорен дизайн“ в Нов български университет, представят произведения разработени в академичен контекст. Незаменим етап от живота на всяко творчество е показването му пред широката публика. Артистите се възползват от първата възможност да експонират заедно със своите преподаватели в реална изложбена среда.

Контекста на изложбата – галерията интерпретира обектите за посетителите. Независимо, че част от тях са функционални, те се възприемат като произведения на изкуството и е възможно да предадат повече от едно определено значение или функция.

Осветителното тяло е многозначително. От една страна, може да се разглежда като функционално произведение на изкуството, а от друга страна като художествен продукт, тъй като може да произвежда светлина, която осветява пространството, но и допълнителен драматургичен аспект, чрез антитезата си – тъмнината.

Обектът не трябва да символизира или означава нищо друго освен себе си. Работата не е абстрактна, а конкретна, тъй като нищо не е по-конкретно или реално от линията, цвета, текстурата. Индустриално гладките повърхности подчертават, че дизайн обекта е независим от художника.

Бетонът като материал може да изрази няколко идеи: превръщането на прах и течност в твърда и силна форма, бетонът може да представлява интензивна трансформация. Другите понятия могат да включват изграждане на силна основа или втвърдяване на мечта или желание.

Радикалните форми не носят визуална връзка с природата или националните художествени традиции.
Авторът избра един материал и го манипулира, демонстрирайки вътрешния му трансформационен потенциал, както и неговата особеност. Този художествен жест има метафорично и философско значение, което предполага релокация на самоопределението. Дизайн подходът е критичен. За да се разглежда дизайна като културна ценност, където обектите не само представят стилизирани обекти, а да създават нови възприятия за реалността – социални, политически и културни. Изборът на евтин материал действа като критика на самия консумизъм.